Като цяло, два тона, които са близки един до друг по височина, ще звучат дисонантно, докато два тона, които са по-отдалечени, ще звучат съгласно. Това е така, защото ухото възприема разликата между два тона като "биене" или "пулсиране", което може да звучи грубо и неприятно, ако тоновете са твърде близо един до друг. С увеличаването на интервала между два тона биенето става по-бавно и по-малко забележимо, докато накрая тоновете прозвучат съгласно.
Точният интервал, при който два тона започват да звучат съгласно, варира в зависимост от отделния слушател и музикалния контекст, но някои общи интервали, които се считат за съгласни, включват октавата, петата, четвъртата и голямата терца. Всички тези интервали се основават на прости съотношения на честотите, което ги прави да звучат приятно за ухото.
Също така е важно да се отбележи, че възприятието за съзвучие и дисонанс може да бъде повлияно от контекста, в който се изпълняват тоновете. Например, тон, който сам по себе си звучи дисонантно, може да звучи съзвучно, когато се изсвири в акорд с други тонове. Това е така, защото другите тонове в акорда могат да помогнат за маскирането на дисонанса на отделния тон.
В крайна сметка най-добрият начин да определите дали два тона звучат съзвучно или дисонантно е да ги слушате и да видите какво мислите. Ако тоновете звучат грубо и неприятно, те вероятно са дисонантни. Ако звучат приятно и хармонично, вероятно са съгласни.