За разлика от хомофоничната текстура, полифоничната текстура е вид музикална текстура, в която два или повече гласа се движат независимо, често в сложни контрапунктични модели. Този тип текстура често се среща в класическа музика, джаз и други сложни музикални произведения.
Хомофоничната текстура често се използва за създаване на усещане за простота и единство в музикално произведение, докато полифоничната текстура често се използва за създаване на усещане за сложност и интерес.