1. Самопроверка и изолация :Стихотворението представя интроспективните мисли и размисли на Дж. Алфред Пруфрок, който се занимава със самокритика и обмисля своето място в обществото. Тонът отразява чувството на Пруфрок за изолация, социална тревожност и отчуждение от света около него.
2. Ирония и сатира :Поемата използва фина употреба на ирония и сатира, особено когато Пруфрок се обръща към обществените очаквания, конвенции и ритуали, с които се чувства принуден да се съобразява. Тонът често е самоироничен и внушава усещане за безполезност в съответствието с обществените норми.
3. Екзистенциален страх :Поемата предава екзистенциалния страх на Пруфрок и сложността на съвременния живот. Тонът предава усещане за несигурност, разочарование и цялостно търсене на смисъл в един привидно фрагментиран свят.
4. Копнеж и съжаление :Prufrock изразява копнеж за връзка, интимност и чувство за принадлежност. Неговата плахост и съмнение в себе си обаче му пречат да се ангажира напълно с живота. Тонът улавя чувство на копнеж, примесено със съжаление за пропуснатите възможности и пропуснатите шансове.
5. Философски размишления :Стихотворението се занимава с философски размишления върху теми като стареенето, смъртността и природата на човешкото съществуване. Тонът отразява интелектуалните изследвания на Пруфрок, но също и неговата неспособност да намери конкретни отговори на тези дълбоки въпроси.
6. Градски дискомфорт :Обстановката в стихотворението, обрисувана чрез градски образи, допринася за общия тон. Дискомфортът на Пруфрок от модерната, механична и безлична природа на града допринася за чувството на отчуждение и безпокойство.
Като цяло „Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок“ улавя уникална комбинация от интроспекция, самокритика, екзистенциален страх и дълбоко чувство на съзерцание, което води до сложен и дълбок тон, който резонира с несигурността и дилемите на съвременния живот .