Секцията, често наричана „I Sing the Body Electric“ (от Song of Myself, Секция 5) е Уолт Уитмънов екстатичен химн на човешкото тяло во всяка jego форма, функции и значение.
Мускули, сухожилия, стави, дъх — тялото като инструмент на труд, творчество и удоволствие. „Ръката на сварчика, крака на тичача, ръката на хирурга.“
Уитмън каталогира: мъже, жени, деца, стари, млади, черни, бели, робове, свободни, деформирани, боледни, атлетични. Никое тяло не е изключено. „Мъжът не е по-малко душа... жената не е по-малко душа.“ Тялото не е съд за душата — то е израз на душата.
Месо, кръв, кост = земя, вода, въздух. „Вярвам в месото и страстите... виждане, слушане, усещане са чудеса.“ Тялото циклира като сезоните — ражда, расте, гние, се връща.
Сексуално желание не е разделено от духовно страст. „Копулация не е по-пошлява за мен от смъртта.“ Генеративната сила на тялото огледа творческата сила на космоса.
В 1855 г. това бе пошляво. Днес е манифест за body positivity, приемане на инвалидност, транс афирмация и екологично олицетворяване. Уитмън не просто описва тела — той ги посвещава.
Прочетете го на глас. Нека каталогът ви нахлуе. Така работи.