В западната музикална теория, няма фиксирано правило, свързващо темпо и тоналност – композиторите ги избират независимо, за да служат на емоционалния намерен на произведението. Въпреки това, културното обусловяване е създало слаби, субективни асоциации:
Тези възприятия не са универсални закони. Композиторът може да комбинира бавно темпо с мажорна тоналност за спокоен пасторал, или бързо темпо с минорна за френетна интензивност. Изразителната сила лежи в творческата комбинация.