Каква е височината на музикалната нота?

Височината на звука е субективно възприемане на звука, което ни позволява да подреждаме звуците като „по-високи“ или „ниски“ в честотния диапазон. В музиката височината на нотата е същата като честотата, с която вибрира звуковата вълна на нотата. Колкото по-висока е честотата, толкова по-висок е тонът. Колкото по-ниска е честотата, толкова по-ниска е височината.

Височината може да се измерва в единици, наречени херц (Hz). Един херц представлява една вибрация в секунда. Например, ако една нота има височина от 440 Hz, това означава, че звуковата вълна, свързана с нотата, вибрира 440 пъти всяка секунда.

Възприемането на височината е логаритмично, което означава, че нота с два пъти по-висока честота от друга нота ще звучи така, сякаш е с октава по-висока. Например нота с височина 220 Hz е октава под нота с височина 440 Hz.