Музиката обикновено има редовен, повтарящ се модел. Този модел често се създава от повторение на мелодия, ритъм или прогресия на акорда. Регулярността на модела създава усещане за ред и предвидимост.
Шумът, от друга страна, обикновено се характеризира с липсата на регулярен модел. Звуковите вълни на шума често са нередовни и непредвидими, което създава усещане за хаос и безредие.
Друга разлика между музиката и шума е наличието на хармоници. Хармониците са допълнителни честоти, които придружават основната честота на звукова вълна. Музиката често съдържа хармоници, които й придават по-богат и сложен звук. Шумът, от друга страна, обикновено не съдържа толкова много хармоници, което му придава по-плосък и тъп звук.
Накрая, музиката и шумът могат да бъдат разграничени по тяхното емоционално въздействие. Музиката често има способността да предизвиква емоции, като щастие, тъга или вълнение. Шумът, от друга страна, често се свързва с негативни емоции, като раздразнение, стрес или безпокойство.
Разбира се, има някои изключения от тези общи правила. Някои видове музика могат да бъдат дисонантни и непредвидими, докато някои видове шум могат да бъдат ритмични и приятни. Като цяло обаче музиката и шумът могат да бъдат разграничени по различните си форми и модели.