1. Честота: Честотата на звука се измерва в херци (Hz). Нискочестотните звуци обикновено се възприемат като по-приятни от високочестотните звуци. Това е така, защото високочестотните звуци могат да бъдат груби и пронизителни, докато нискочестотните често са по-успокояващи и релаксиращи.
2. Амплитуда: Амплитудата на звука се измерва в децибели (dB). Звуците с висока амплитуда обикновено се възприемат като по-неприятни от звуците с ниска амплитуда. Това е така, защото звуците с висока амплитуда могат да бъдат силни и свръхстимулиращи, докато звуците с ниска амплитуда често са по-нежни и успокояващи.
3. Тембър: Тембърът на звука е качеството, което го отличава от други звуци със същата честота и амплитуда. Някои тембри се възприемат като по-приятни от други. Например тембърът на музикален инструмент може да е по-приятен от тембъра на машина.
4. Хармония: Хармонията на един звук е начинът, по който той се свързва с други звуци. Звуците, които са в хармония един с друг, се възприемат като по-приятни от звуците, които са в дисхармония. Например, хармонията на музикално произведение може да бъде по-приятна от хармонията на задръстване.
5. Контекст: Контекстът, в който се чува даден звук, също може да повлияе на възприеманата му приятност. Например звук, който е приятен в един контекст, може да бъде неприятен в друг контекст. Например звукът на музика може да е приятен в концертна зала, но може да е неприятен в библиотека.
Като цяло приятните звуци се характеризират с ниски честоти, ниски амплитуди, приятни тембри, хармония и положителен контекст. Неприятните звуци се характеризират с високи честоти, големи амплитуди, неприятни тембри, дисхармония и негативен контекст.