От италианското concertare („да се съгласявам“ или „изпълнявам заедно“), концертът е многобройно произведение (обикновено в три части), в което солистен инструмент или малка група водят диалог с оркестър.
Това е витрина: виртуозността на солиста, подкрепата на емблема и драматичната разговор между тях. От Вивалди до Рахманинов и Хигдън, концертът остава ъгловен камък на класическото репертоар – там, където индивидуалният блясък среща колективната сила.