1. Липса на съзвучие: Дисхармоничната музика често избягва или свежда до минимум използването на традиционни съгласни интервали като перфектни интервали (унисон, октава), перфектни квинти и големи/минорни терци. Вместо това, той подчертава дисонантни интервали като малки секунди, големи седмини и тритонове, създавайки усещане за напрежение и дисонанс в музиката.
2. Нетрадиционни структури на акорда: Дисхармоничната музика често използва необичайни или неразрешени акорди, които се отклоняват от типичната функционална хармония. Това може да включва използването на разширени акорди, добавени тонове, променени акорди или многоакорди, които създават усещане за нестабилност и неяснота.
3. Клъстерни акорди: Клъстерните акорди, които включват подреждане на множество ноти без оглед на традиционните правила за водене на глас, са често срещана характеристика на дисхармоничната музика. Тези клъстери създават плътни, дисонантни текстури, които се отклоняват от конвенционалните хармонични структури.
4. Атонални мелодии: Дисхармоничната музика често включва атонални мелодични линии, които нямат ясен тонален център или йерархична организация на височини. Тези мелодии често използват интервали, които са необичайни в тоналната музика, като увеличени секунди или намалени терци, което води до дисонантен и непредсказуем мелодичен контур.
5. Изследване на микротоновете: Някои дисхармонични музика се впуска в царството на микротоновете, които са височини, които попадат между традиционните дванадесет полутона на хроматичната гама. Използването на микротонове допълнително разширява обхвата на наличните дисонантни интервали, създавайки уникален и отчетлив звук.
6. Авангардни техники: Дисхармоничната музика често включва различни авангардни техники като алеаторични елементи, неконвенционални инструменти, разширени инструментални техники или използването на електронни манипулации. Тези техники допринасят за дисонантния и експериментален характер на музиката.
Дисхармоничната музика предизвиква конвенционалните представи за хармония, тоналност и мелодична структура, приемайки дисонанс и експериментиране, за да създаде нови звукови преживявания. Композиторите, които използват дисхармонични техники, включват Игор Стравински, Арнолд Шьонберг, Джон Кейдж, Дьорди Лигети и много съвременни композитори, изследващи нови граници на музикалния израз.