Акустика: Науката за звука е фундаментална за свиренето на пиано. Когато се натисне клавиш на пиано, чук удря струна, карайки я да вибрира и да произвежда звук. Височината на звука се определя от дължината, напрежението и масата на струната, както и от размера на пианото.
Механика: Механиката на пианото включва разбиране как частите на инструмента работят заедно. Действието, което е механизмът, който предава натисканията на клавишите към чуковете, включва лостове, пружини и други компоненти. Пианистите трябва да имат основно разбиране за тези механики, за да поддържат и настройват правилно своите инструменти.
Физика: Свиренето на пиано също включва разбиране на физиката на звуковите вълни и резонанса. Формата и материалите, използвани в звуковата дъска на пианото, влияят върху това как звуковите вълни се проектират в околната среда. Пианистите могат да използват знанията си за тези физически принципи, за да контролират тона, качеството и проекцията на своето свирене.
Невробиология: Свиренето на пиано включва сложни невронни процеси. Когато пианистът чете музика, мозъкът му интерпретира символите и ги превежда в специфични движения на пръстите. Координацията на движенията на ръцете, четенето на ноти и контролирането на динамиката и фразирането на музиката изисква високо ниво на невронна координация и обработка.
Психология: Изучаването на психология е от значение за свиренето на пиано по отношение на разбирането на безпокойството при изпълнение, сценичния страх и емоциите, които музикантите изпитват по време на изпълнение. Освен това умствените процеси, свързани с ученето и запаметяването на музикални произведения, изискват когнитивни и психологически умения.
Чрез разбирането на научните принципи, свързани с акустиката, механиката, физиката, невробиологията и психологията, пианистите могат да подобрят свиренето си, да подобрят техниката си и да оценят сложната връзка между музиката и науката.