1. Мелодична форма :Арабската музика се основава на система от мелодични режими, наречени макамат. Това са набори от ноти и интервали, които създават отличителни мелодични структури.
2. Импровизация :Импровизацията е основен аспект на арабската музика. Музикантите често импровизират мелодии, ритми и орнаменти в рамките на даден макам.
3. Ритъм :Арабската музика използва сложни ритмични модели, известни като iqa'at (множествено число от iqa). Всеки от тези модели има уникално име, структура и емоционален характер.
4. Апаратура :Арабската музика използва различни традиционни инструменти, като уд (инструмент, подобен на лютня), qanun (трапецовидна цитра), nay (тръстикова флейта) и darbuka (барабан с форма на бокал). Западни инструменти като цигулка и пиано също са включени в някои жанрове на арабската музика.
5. Вокални стилове :Арабското пеене включва отличителни вокални техники като тахрир (глисанди), мелизма (пеене на няколко ноти на една сричка) и тараб (състояние на емоционална връзка и екстаз по време на изпълнение).
6. Културни влияния :Арабската музика е била повлияна от различни култури с течение на времето. Андалуската музика, персийската музика, турската музика и африканските музикални традиции са допринесли за оформянето на нейното богато музикално наследство.
Тези характеристики заедно определят уникалното звучене и естетика на арабската музика, която заема значително място в културното наследство и идентичността на арабския свят.