1. Монофония :Това се отнася за музика, която се състои от една мелодична линия без акомпанимент. Често се среща в ранните средновековни и григориански песнопения, където един глас носи мелодията.
2. Полифония :За разлика от монофонията, полифонията включва множество мелодични линии, които са независими и преплетени една с друга. Тези мелодии могат да бъдат хармонични или контрастни, създавайки богата и сложна текстура. Примери за полифония могат да бъдат намерени във вокалната музика на Ренесанса, като мадригали и мотети.
3. Хомофония :Хомофонията се отнася до музикална текстура, при която основната мелодия е придружена от подчинени поддържащи гласове или акорди. Основната мелодия се откроява като водеща музикална линия, докато акомпаниментът осигурява хармонична и ритмична подкрепа. Хомофонията често се среща в композиции от класическата и романтичната епоха.
4. Контрапунктична текстура :Това се отнася до тип полифония, при която множество мелодични линии се представят едновременно и си взаимодействат по контрапунктичен начин. Всеки глас или мелодична линия е мелодично независима и се движи според специфични контрапунктични правила, като контрапункт, канони и фуги. Контрапунктната текстура може да се намери на видно място в бароковата музика, като J.S. Фуги и изобретения на Бах.
5. Оркестрова текстура :В царството на класическата музика оркестърът играе решаваща роля в създаването на богата и разнообразна текстура. Оркестърът се състои от различни секции - като струнни, дървени духови, духови и перкусии - всяка със собствени тембри и характеристики. Комбинацията от тези секции създава сложен и динамичен звук, който може да бъде едновременно мощен и сложен.
6. Повикване и отговор :Това е текстурна техника, при която музикална фраза или част се представят от един глас или група, последвани от повторение или отговор от друг глас или група. Моделът на повикване и отговор често се среща във фолклорната музика, както и в някои барокови и класически композиции.
Тези различни текстурни подходи оформят цялостния звук и структура на класическата музика. Композиторите използват тези текстурни елементи, за да създадат изразителност, емоция и разнообразие в своите музикални произведения.