Темпо:
„Полетът на пчелата” се характеризира с бързо и енергично темпо. Обикновено се изпълнява с много висока скорост, често наричана "prestissimo", което означава "изключително бързо". Това бързо темпо допринася за усещането за неотложност и вълнение в парчето.
Мелодия:
Мелодията на „Полетът на земната пчела” е закачлива и бръмчаща, имитирайки звука на пчела в полет. Той включва бързи нотки и широки скокове, което го прави предизвикателна и виртуозна партия за солиста (обикновено се изпълнява от цигулка или пиколо). Основната тема се състои от поредица от кратки, повтарящи се мотиви, които създават впечатление за хаотични движения на земна пчела.
Ритъм:
Ритъмът в "Flight of the Bumblebee" е синкопиран и неравномерен, което допринася за живия и жужащ характер. Използването на тройки, шестнадесети ноти и пунктирани ритми създава усещане за постоянно движение и енергия.
Оркестрация:
Оркестрацията на Римски-Корсаков подобрява бръмчащото качество на парчето. Пиколото, с неговия висок и ярък тон, често се избира да свири основната мелодия, имитирайки високото бръмчене на земна пчела. Други инструменти, като струнни, дървени и духови инструменти, осигуряват акомпанимент, създавайки пълна и жизнена оркестрова текстура.
Хармония:
Хармонията в "Flight of the Bumblebee" е сравнително проста, с ясна прогресия на акорда. Римски-Корсаков обаче умело използва дисонанс и хроматизъм, за да създаде напрежение и вълнение, отразявайки непредсказуемия характер на полета на пчела.
Като цяло, "Flight of the Bumblebee" е брилянтна витрина на виртуозно свирене и умна оркестрация. Бързото му темпо, сложните мелодии, синкопираните ритми и живите инструменти го правят емблематично и обичано парче в репертоара на класическата музика.