1. Структура:
Сонатният концерт обикновено следва многочастната структура на сонатата. Често започва с начална част Allegro (бърза), последвана от анданте или адажио (бавна) част и завършва с оживен финал. Въпреки това, броят и видовете движения могат да варират в зависимост от композитора и периода.
2. Солист и оркестър:
Подобно на концерта, сонта концертът включва солист (или малка група солисти), придружени от оркестър. Солистът обикновено е клавирист (пианист или клавесинист), но може да бъде и цигулар или друг инструменталист.
3. Музикални теми:
Както при соната, сонатният концерт често се върти около основна тема и нейното развитие в цялото произведение. Солистът представя основната тема, а оркестърът осигурява поддръжка и акомпанимент. Аспектите на концерта се появяват, когато солистът участва в по-виртуозни пасажи и взаимодействия с оркестъра.
4. Рондо и двоични форми:
Много сонатни концерти включват елементи от рондо и бинарни (двучастни) форми. Формата на рондо включва представяне на основната тема ("рефрен"), редуваща се с контрастиращи епизоди. По същия начин двоичната форма се състои от две контрастни секции („A“ и „B“), като секцията „A“ често се повтаря след секцията „B“.
5. Секции за разработка:
Сонатните концерти често включват части за развитие, където основните теми са подложени на трансформация, вариация или по-интензивно изследване от солиста и оркестъра.
6. Импровизация:
В по-ранни периоди на музиката, като бароковата епоха, сонатните концерти позволяват на солиста да импровизира разкрасявания, секции като каденца и пасажи, базирани на основните теми. Тази практика постепенно намалява в по-късните класически и романтични периоди, където композиторите обикновено пишат тези раздели
Като цяло сонатният концерт съчетава формалните структури и тематичното развитие на соната с използването на солист и оркестър, характерни за концерта. Създава динамично музикално изживяване, което подчертава както виртуозността на солиста, така и колективния звук на съпровождащия ансамбъл.