Има няколко причини, поради които ре минор може да се разглежда като тъжна тоналност. Първо, той съдържа редица дисонантни интервали, като тритона (между нотите F и B) и намалената квинта (между нотите C и F♯). Тези интервали могат да създадат усещане за напрежение и безпокойство. Освен това тонът на ре минор е сравнително тъмен и нисък в сравнение с други тонове, което може да допринесе за неговото мрачно настроение.
Въпреки това е важно да се отбележи, че тонът на ре минор не винаги се използва за изразяване на тъга. Може да се използва и за изразяване на широк спектър от други емоции, като копнеж, съжаление и дори гняв. Например, операта на Моцарт „Дон Жуан“ включва няколко сцени в ре минор, които изразяват вината и разкаянието на героя.
В крайна сметка значението на определено музикално произведение се определя от намерението на композитора, а не от тоналността, в която е написано. Тоналността на ре минор обаче често може да осигури силен емоционален контекст за музикално произведение и е ключ, който е бил използван от много велики композитори, за да създадат някои от техните най-запомнящи се произведения.