Индийската музика се характеризира със сложни ритмични структури и цикличен характер. Таалите са ритмични цикли със специфичен модел на удари и времеви единици, известни като "вибхаги". Тези цикли се характеризират с техния брой удари, подреждане на вибхагите и поставянето на акценти и паузи.
Обичайните темпа, използвани в индийската музика, включват:
1. Teentaal (16-тактов цикъл): Това е един от най-често срещаните таали, използвани в индийската класическа, фолклорна и популярна музика. Състои се от 16 такта, разделени на четири равни части (4 + 4 + 4 + 4), като първият такт на всяка част е ударен.
2. Ektal (12-тактов цикъл): Ектал е друг популярен таал, който има 12 удара, разделени на три равни части (4 + 4 + 4). Подобно на Teentaal, първият такт на всяка част е с акцент.
3. Jhaptal (10-тактов цикъл): Jhaptal е оживен таал, състоящ се от 10 удара, разделени на две неравни части (3 + 7). Често се използва в танцови форми като Kathak и е известен със своите енергични ритмични модели.
4. Дадра (6-тактов цикъл): Дадра е често използван таал в леката класическа и фолклорна музика. Състои се от шест удара, разделени на две части (3 + 3) и има грациозен, течащ ритъм.
5. Рупак (7-тактов цикъл): Рупак е таал със 7-тактов цикъл, разделен на три части (2 + 2 + 3). Често се използва в dhrupad, медитативен стил на индийската класическа музика.
Това са само няколко примера от многото таали, използвани в индийската музика. Всеки таал създава отчетливо ритмично усещане и влияе върху цялостното настроение и характер на музикалната композиция. Опитни музиканти и танцьори развиват задълбочено разбиране на тези ритми и ги използват като рамка за импровизация, изразяване и нюансиране演奏.