Ето общите времеви стойности на нотите в западната музикална нотация:
1. Цяла нота:Цялата нота получава четири удара и е най-дългата нотна стойност в стандартната нотация. Представен е от овална нотна глава без стъбло.
2. Половина нота:Половин нота получава два удара. Представен е от овална нотна глава със стъбло.
3. Четвъртинна нота:Четвъртинната нота получава един ритъм и е най-често използваната нотна стойност. Представен е от овална нотна глава със запълнено стъбло.
4. Осма нота:Осма нота получава половин такт. Представен е от овална нотна глава със стъбло и едно знаме.
5. Шестнадесета нота:Шестнадесетата нота получава четвърт такт. Представен е от овална нотна глава със стъбло и две знамена.
6. Тридесет и втора нота:Тридесет и втора нота получава една осма от такта. Представен е от овална нотна глава със стъбло и три знамена.
Освен това има бележки с точки, които са бележки с точка, поставена след главата на нотата. Точка увеличава продължителността на нота с половината от първоначалната й стойност. Например половин нота с точки ще получи три удара вместо два, а четвъртинка с точки ще получи един удар и половина вместо един.
Музикантите използват времеви стойности, за да създадат музикален ритъм и структура. Чрез комбиниране на ноти с различни времеви стойности, композиторите и изпълнителите могат да създават мелодии, хармонии и ритми, които варират от прости до сложни. Разбирането и спазването на времевите стойности, присвоени на нотите, е от съществено значение за точното музикално изпълнение и интерпретация.