Тоналността се определя от подреждането на нотите в гамата и отношенията между тях. Бележките в един тон имат различни функции, като някои действат като тонични, доминантни или субдоминиращи, допринасяйки за цялостната хармонична структура на музиката.
Когато дадено парче е в определен тон, тоничната нотка служи като точка на резолюция и стабилност. Доминиращата нотка създава напрежение и усещане за движение, докато субдоминантната нотка осигурява контраст и баланс. Връзките между тези ноти и акорди установяват рамка, която ръководи мелодичното и хармонично развитие на музиката.
Например, ако дадено произведение е в ключа на до мажор, нотите до, ми и сол формират основната триада, а други ноти от гамата до мажор могат да се използват за създаване на мелодии, хармонии и прогресии. Ключовият подпис в началото на петолинието показва в кой тон е дадено парче, като се използват диези или бемоли, за да се повишат или понижат съответно определени ноти.
Композиторите и музикантите често избират конкретен тон за музиката си въз основа на желания емоционален ефект или пригодността за диапазона и възможностите на определени инструменти или гласове. Различните тонове могат да предизвикат различни настроения и характеристики, вариращи от ярки и весели до мрачни и меланхолични.
Разбирането и разпознаването на ключа на музикалното произведение е от съществено значение за изпълнителите и анализаторите, тъй като помага при интерпретирането и точното изпълнение на музиката. Той предоставя пътна карта за това как нотите и акордите са свързани помежду си, позволявайки на музикантите да импровизират, хармонизират и развиват музикални идеи в рамките на избрания тон.