Guillaume Du Fay (c. 1397–1474) е ключовата фигура за установяване на измерения ритъм в западната нотация. Неговата работа кодифицира менсуралната система на нотация, позволявайки точни ритмични стойности – нещо, което по-ранната средновекова нотация можеше само да приближава.
Преди менсуралната нотация, ритъмът беше контекстуален и зависел от изпълнителя. След Du Fay, композитор можеше да напише конкретен ритъм, и всеки обучаен музикант можеше да го воспроизведе точно. Това възможи сложната полифония на ренесанса и всичко след това.
Du Fay не изобрети ритъма – той му даде надежден писмен език.