Ето разбивка на това, което обикновено включва една извадка:
1. Изходен материал: Образците могат да идват от широк набор от източници, включително съществуващи музикални записи, филми, речи, звукови ефекти или дори естествени звуци.
2. Изолация: Изходният материал е внимателно подбран и изолиран. В миналото това често се правеше чрез техники като физическо снаждане на лента или използване на ранни електронни устройства за вземане на проби. Сега цифровият аудио софтуер улеснява извличането на точни части от звука.
3. Манипулация: Веднъж изолиран, семпълът може да бъде допълнително обработен, променен или манипулиран, за да пасне на новия музикален контекст. Това може да включва промяна на височината, темпото, ритмичната структура или добавяне на ефекти като изкривяване или филтриране.
4. Реинтеграция: След това обработената семпла се интегрира отново в нова музикална композиция, често комбинирана с други елементи, инструменти или вокали. Може да служи за различни цели, като осигуряване на мелодична кука, ударен елемент или фонова текстура.
5. Кредитиране: В зависимост от естеството на семпла, за музикантите е важно да посочат правилно оригиналния създател или собственик на семплирания материал, за да избегнат проблеми с авторските права. Това може да стане чрез получаване на разрешения, плащане на лицензионни такси или ясно посочване на произхода на пробата.
Семплирането е значителна творческа сила в музиката, позволявайки на артистите да надграждат и преосмислят съществуващи произведения, за да създават нови и развиващи се музикални изрази. Известни пионери на семплирането включват артисти като DJ Kool Herc, Grandmaster Flash, Afrika Bambaataa и много други. Днес семплирането продължава да бъде неразделна част от музикалното производство, като напредъкът в технологиите прави по-лесно от всякога артистите да създават уникални и иновативни звукови пейзажи.