1. Персонал :Набор от пет хоризонтални линии, известни като жезъл, където са поставени ноти, за да представят височината.
2. Клеф :Символ, поставен в началото на жезъла, за да посочи референтната височина за различни музикални инструменти или гласове. Общите ключове включват троен ключ (G clef) и бас ключ (F clef).
3. Бележки :Символите за ноти са поставени върху жезъла, за да представят различни височини. Заглавията за бележки могат да бъдат запълнени (за цели, половини и четвърти ноти) или незапълнени (за осми, шестнадесети и тридесет и втори ноти) и могат да бъдат поставени на или между линиите на нотния нот.
4. Стъбла :Линии, прикрепени към заглавията на бележките, които се простират над или под тях, указващи продължителността на нотата.
5. Знамена и греди :Флаговете са малки щрихи, прикрепени към стеблата, намаляващи броя на нотите в дългите ритми. Гредите свързват стъблата на последователни ноти с еднаква продължителност.
6. Барлинии :Вертикални линии, начертани през жезъла, за да маркират времеви интервали и началото/края на музикални фрази или части.
7. Таймови подписи :Появява се в началото на партитурата и показва стойността на нотата и пулса за всеки такт. Обичайните тактови размери включват 4/4 (четири удара на такт с четвъртинки като удари), 2/4 (два удара на такт с четвъртинкови ноти като удари) и т.н.
8. Ключови подписи :Символи, поставени в началото на партитурата, за да обозначат тоналния център и всякакви диези или бемоли, които да се добавят последователно към конкретни ноти за цялото произведение.
9. Случайни неща :Символи, добавени до нотите, за да променят височината им с диез (#), бемол (b), двоен диез (x) или двоен бемол (bb) във връзка с указания тонален подпис.
10. Динамика :Символи, които показват колко силно или тихо трябва да бъде възпроизведен даден музикален пасаж. Примерите включват форте (f) за силно, пиано (p) за тихо, кресчендо (cresc.) за постепенно увеличаване на звука и diminuendo (dim.) за постепенно намаляване на звука.
11. Темпо и израз :Маркировките на метронома (напр. ♩ =120) указват желаната скорост на парче в удари в минута. Експресивните текстови маркировки, като dolce (сладко), vivace (оживено) или con brio (с енергичност), предоставят по-подробни инструкции за тълкуване.
12. Артикулация :Символи за артикулация като стакато (къси, отделени ноти), легато (плавни, свързани ноти), акцент (^), тенуто (продължителна нота) и маркито (маркирани, силно ударени) показват как трябва да се свирят нотите.
Тези музикални знаци, заедно с много други, формират езика на музикалната нотация. Като разбират и тълкуват правилно тези символи, музикантите могат точно да изпълняват или възпроизвеждат музикалните идеи и емоции, предвидени от композитора.