1. Теоретични разработки :
- Напредъкът в музикалната теория, особено изследването на интервалите, съзвучието и дисонанса, предостави основа за хармонично комбиниране на множество мелодични линии.
2. Орган и ранен контрапункт :
- Практиката на органум, където продължителна нота (тенор) е придружена от паралелен глас на определен интервал, полага основите на полифоничната музика.
- Първоначалното експериментиране с прост паралелен органум доведе до по-сложни контрапунктни техники, при които множество гласове се движат независимо, но хармонично.
3. Богослужебна музика :
- Полифоничната музика първоначално процъфтява в контекста на религиозни церемонии, особено в манастири и катедрали.
- Желанието да се подобри сакралната музика и да се създадат по-експресивни и възвисяващи звукови пейзажи доведе до развитието на полифоничните композиции.
4. Влияние на песнопението и народната музика :
- Григорианското песнопение, характеризиращо се със своите монофонични мелодии, осигури основа за добавяне на допълнителни мелодични линии.
- Елементи от светската народна музика, като танцови ритми и популярни мелодии, също повлияха върху еволюцията на полифоничната музика.
5. Появата на нотацията :
- Развитието на музикалната нотация, като невматична нотация и нотация на персонала, позволи на композиторите и изпълнителите точно да записват и възпроизвеждат полифонична музика.
6. Влияние на инструментите :
- Разпространението на инструменти като орган и лъкови струнни инструменти, които улесняваха продължителни и едновременни звуци, допринесоха за развитието на полифоничната музика.
Сближаването на тези фактори, заедно с креативността и експериментирането на средновековните музиканти, доведоха до раждането на полифонична музика, която впоследствие революционизира пейзажа на западната музика и проправи пътя за сложни музикални текстури и композиционни техники.