„Дяволската трела“ (на италиански:Trillo del Diavolo) е соната за цигулка, композирана от Джузепе Тартини около 1713 г. Твърди се, че сонатата е вдъхновена от сън, който Тартини имал, в който Дяволът му се явил и го предизвикал да свири на цигулка - състезание по игра. Тартини печели състезанието, но само като изсвири толкова бърза и трудна трела, че е невъзможно за човек да я изсвири.
„Дяволската трела“ се смята за една от най-трудните пиеси за цигулка, писани някога, и е изпълнявана от много известни цигулари, включително Николо Паганини, Яша Хейфец и Йехуди Менухин. Произведението е известно със своите бързи и сложни пасажи, както и със своите драматични и емоционални мелодии.
„Дяволската трела“ е тълкувана по много различни начини, но често се разглежда като представяне на борбата между доброто и злото или между човешката и божествената сила. Твърди се също, че произведението е вдъхновило други произведения на изкуството и литературата, включително поемата на Йохан Волфганг фон Гьоте „Чиракът на магьосника“ и операта на Антонин Дворжак „Дяволът и Кейт“.