От положителната страна, Ленън оцени способността на Ринго да поддържа стабилен ритъм и да осигури солидна основа за музиката на групата. В интервю от 1971 г. Ленън коментира:"Ринго свири на барабани е много елементарно, но е точно това, от което се нуждаем. Той е гръбнакът на групата." Ленън също се възхищава на гъвкавостта и адаптивността на Ринго към различни музикални стилове.
Въпреки това, Ленън също изрази разочарование от възприеманите технически недостатъци на Ринго. Понякога той чувстваше, че на Ринго му липсва финесът и креативността на другите барабанисти и че неговото свирене на барабани е твърде просто или повтарящо се. В интервю от 1968 г. Ленън отбелязва:"Ринго не е най-добрият барабанист в света, но той е нашият барабанист и ние го обичаме."
Въпреки тези критики, Ленън признава значението на приноса на Ринго за звука и успеха на Бийтълс. Той разбира, че простотата и последователността на Ринго са решаващи елементи в музиката на групата. В своята автобиография от 1970 г. Ленън пише:"Ринго е най-недооцененият барабанист в света. Той е най-добрият по свой собствен начин и е перфектен за Бийтълс."