1. Плъзгаща китара :Техниката на слайд китарата е определяща характеристика на блуса. Използването на плъзгач (често метален или стъклен предмет) върху струните на китарата позволява по-плавен, богат на глисанди звук, който предизвиква тъжно изражение и добавя отличителен емоционален слой към музиката.
2. Огъване и вибрато :Блус китаристите често използват огъване на струни и вибрато, за да влеят в нотите прочувствено, емоционално качество. Чрез постепенно огъване на струна нагоре или надолу и добавяне на фини трептения, те създават изразителни вариации в височината.
3. Свирене с пръсти :Много блус китаристи използват сложни модели за избиране на пръсти, за да създадат ритмични канали. Тази ръчна техника произвежда ударни звуци, осигуряващи движеща сила за музиката.
4. Отворете настройките :Блус музикантите обикновено използват отворени настройки, при които някои струни са настроени извън стандартната конфигурация, създавайки отличителни тембри и улеснявайки възпроизвеждането на гласове на акорди с по-пълни, резониращи звуци.
5. Повикване и отговор :Китарата в блуса често участва в динамика на "обаждане и отговор" с вокалиста. Китарата свири мелодични фрази, на които вокалистът отговаря, създавайки разговорен и интерактивен аспект в музиката.
6. Импровизация :Китарата е централна за блус импровизацията, позволявайки на китаристите да изследват спонтанно мелодии, хармонии и ритми по време на изпълнения на живо или записи.
7. Мощни акорди и рифове :Силовите акорди, състоящи се от корена и квинтата на акорда, често се използват в блуса, за да осигурят солидна хармонична основа. Освен това запомнящите се китарни рифове служат като повтарящи се мелодични мотиви, които капсулират същността на блуса.
Като цяло, китарата в блус музиката капсулира суровия, емоционален израз и дълбоко вкоренените културни корени на жанра, действайки като проводник за предаване на историите и чувствата на блус традицията.