Въпреки разочарованията си, Бетовен никога не губи вярата си в идеалите на революцията. Той продължава да подкрепя републиканизма и демокрацията и изразява тези възгледи в музиката си. Например третата част от неговата Девета симфония, „Одата на радостта“, е мощен израз на вярата на Бетовен в братството на хората и универсалното равенство на всички хора.
Политическите възгледи на Бетовен също са повлияни от личния му опит. Той беше горд германец и беше дълбоко обиден от френската окупация на Германия по време на Наполеоновите войни. Бетовен изразява своя патриотизъм в музиката си, като например в своята Симфония № 3, „Ероика“, която е посветена на паметта на героя, борил се за свобода срещу френските нашественици.
Политическите възгледи на Бетовен са противоречиви по това време и той често е критикуван за тях. Въпреки това, той никога не се колебае в своите вярвания и използва музиката си, за да изрази надеждите си за по-добро бъдеще. Музиката на Бетовен е доказателство за неговата отдаденост на идеалите на Френската революция, любовта му към свободата и демокрацията и вярата му във вродената доброта на човечеството.