Ето няколко примера, в които Голдинг използва тъпана в романа:
1. Представяне на звяра :Дърлянето на барабани е въведено за първи път по време на първоначалното изследване на острова от момчетата, когато се натъкват на странните звуци и сенки в джунглата. Той предполага присъствието на неизвестно и потенциално опасно същество – по-късно идентифицирано като „звяра“ – създаващо зловеща и обезпокоителна атмосфера.
2. Смъртта на Саймън :Барабанът играе решаваща роля по време на трагичните събития, довели до смъртта на Саймън. Докато Саймън се натъква на дивия танц на момчетата и ритуала на жертвоприношение, интензивният ритмичен звук на тъпана засилва напрежението и усещането за предстояща гибел.
3. Трансформацията на Джак :Дръмът на барабани придружава трансформацията на Джак в див и безмилостен лидер. Той подчертава нарастващата му сила и контрол над другите момчета, което означава промяна в груповата динамика и ескалиращия конфликт между двете племена.
4. Полетът на Ралф и Прасенце :Дръмът на барабаните добавя неотложен и хаотичен елемент към сцената, в която Ралф и Пиги се опитват да избягат от настъпващите диваци. Безмилостният ритъм отразява отчаяното им бягство и нарастващата опасност, пред която са изправени.
Използвайки дрънкането на барабани, Голдинг създава мощен слухов ефект, който засилва емоционалното въздействие и напрежението на разказа. Той служи като символично средство за сигнализиране на решаващи повратни точки в историята, предизвиквайки усещане за очакване, засилен драматизъм и предстояща криза.