В малък град, където се създават мечти,
Живяха двойка, любов толкова голяма,
Сърцата им се сплетоха като златни нишки,
Чрез смяната на сезоните, историите, които те се разкриват.
Припев
О, но времето може да остави най-жестоките си белези,
Сенките на Алцхаймер в тъмното,
Те стояха заедно, с непоклатима вяра,
През лабиринта от спомени любовта им никога не се размива.
Стих 2
Лицето на жената, панаир на платно,
Сега гравиран с линии на отсъстващ поглед,
Нейният ум се носи в далечни дни,
Докато сърцето й все още бие, в сладка, приглушена мъгла.
Мост
Човекът, нейният стълб, издръжлива душа,
С нежно докосване и контрол на пациента,
Той шепне истории от минали времена,
Поддържайки жаравата на тяхната любов високо.
Стих 3
В часовете на здрача те танцуват, бавно и бавно,
Сякаш миналото можеше отново да свети,
Телата им се люлеят, в толкова чист ритъм,
Веригите на Алцхаймер не могат да нарушат трайното лечение на любовта.
Припев
О, но времето може да остави най-жестоките си белези,
Сенките на Алцхаймер в тъмното,
Те стояха заедно, с непоклатима вяра,
През лабиринта от спомени любовта им никога не се размива.
Изход
В този прост град любовта господства,
През обратите на живота те намериха своя път,
Защото любовта, истинската любов, може да преодолее всяко разделение,
Алцхаймер може да краде, но никога не може да се скрие истински.