1. Структура на повикване и отговор:Блусът често включва структура на "повикване и отговор", при която певец или музикант инициира музикална фраза или реплика, а други отговарят с подобна или контрастираща фраза.
2. Сини ноти:Сините ноти, които са леко сплескани версии на третата, петата или седмата нота на гамата, добавят отличително и меланхолично качество към музиката.
3. Импровизация:Блус музиката често включва импровизационни части, позволяващи на музикантите да изразят себе си и да създадат уникални вариации в структурата на песента.
4. Мелизматични вокали:Певците в блус музиката често използват мелизматични вокали, които включват пеенето на множество ноти на една сричка.
5. Плъзгаща китара:Използването на слайд китари е преобладаващо в блус музиката, създавайки гладък, продължителен звук, който добавя към емоционалното изразяване на музиката.
6. Хармоника:Хармониката е друг общ инструмент, използван в блус музиката, осигуряващ изразителни и прочувствени мелодии и сола.
7. Текстове и теми:Блус текстовете често изследват теми за лични борби, трудности, любов, загуба и социални проблеми. Музиката улавя набор от емоции, от меланхолия до радост и празнуване.
8. Ритъм на разбъркване:Много блус песни включват ритъм на разбъркване, който е синкопиран, различен ритъм, който добавя танцувално усещане към музиката.
9. Дванадесеттактов блус:Една от най-разпространените структури на песента в блус музиката е дванадесеттактовият блус, който се състои от три фрази, всяка обикновено с дължина четири такта.
10. Емоционален интензитет:Блус музиката често се характеризира с интензивно емоционално изразяване. Прочувствените текстове и изпълнения предават сурови емоции, създавайки дълбока връзка с публиката.
Тези елементи се комбинират, за да създадат уникалното и изразително звучене на блус музиката, което я прави мощен жанр, който е повлиял на безброй други форми на популярната музика.