Джери Гарсия беше известен с уникалното си и прочувствено свирене на китара. Неговият характерен звук, характеризиращ се с течен и мелодичен стил, силно повлиян от джаз, фолк и блуграс музика. Гарсия беше майстор на импровизацията и беше известен със своите дълги, изследователски сола на китара. Неговото свирене донесе уникална психеделична чувствителност на Grateful Dead и го превърна в икона на сцената на американската музикална група.
Джими Хендрикс, от друга страна, революционизира пейзажа на електрическата китара. Той имаше иновативен и експериментален подход към музиката и беше изключителен текстописец и музикант.
Хендрикс разшири границите на техниките за свирене на електрическа китара, изследвайки обратната връзка, педалите wah-wah и други ефекти, както никой преди него. Неговото свирене смесва заедно елементи от блус, рок, фънк и дори индийска музика, създавайки жанрово противопоставящ се и емблематичен стил. Със своя технически блясък и шоумен Джими Хендрикс остави незаличима следа в историята на музиката.