Вятърът шепне тайни в ухото ми,
Гали кожата ми с нежния си дъх.
Дърветата се люлеят и танцуват в неговия ритъм,
Клоните им се простират към небето като нетърпеливи ръце.
[Припев]
Природата оживява с олицетворение,
Надарен с човешки емоции и желания.
Елементите разговарят с приглушени тонове,
Споделяйки своите истории в мистериозен шепот.
[Куплет 2]
Слънцето грее, хвърляйки златните си лъчи,
Сияйна усмивка, която разтапя мрака.
Дъждът плаче със сълзи на радост и скръб,
Напояване на земята с нейната животворна есенция.
[Мост]
Нощта обгръща света в мастилена прегръдка,
Нашепващи приказки за мечти и фантазии.
Луната гледа надолу с зоркото си око,
Пазител на нощните тайни.
[Припев]
Природата оживява с олицетворение,
Надарен с човешки емоции и желания.
Елементите разговарят с приглушени тонове,
Споделяйки своите истории в мистериозен шепот.
[Куплет 3]
Океанът бучи и се блъска в брега,
Страстна симфония на сила и мощ.
Звездите блестят и блестят в небето,
Като небесни диаманти, украсяващи нощта.
[Припев]
Природата оживява с персонификация,
Надарен с човешки емоции и желания.
Елементите разговарят с приглушени тонове,
Споделяйки своите истории в мистериозен шепот.
[Outro]
В царството на олицетворението на природата,
Откриваме дълбока връзка и единство.
Защото в тези живи същества ние разпознаваме собствените си отражения,
Напомняйки ни за взаимосвързаността на цялото творение.