Някои християни може да вярват, че слушането на рок музика, изпълнявана от атеист, е допустимо, твърдейки, че посланието или вярванията на изпълнителя не влияят непременно на тяхното удоволствие или оценка на самата музика. Те могат да отделят изкуството от художника и да се съсредоточат върху качеството или емоционалното въздействие на музиката.
От друга страна, други християни може да гледат на слушането на музика от атеист като на проблематично или дори греховно, вярвайки, че това може да ги изложи на идеи или влияния, които са в конфликт с техните религиозни вярвания или ценности. Те могат да го възприемат като форма на подкрепа или одобрение на светогледа на художника, който може да считат за несъвместим с тяхната християнска вяра.
В крайна сметка, дали християнинът ще избере или не да слуша рок музика, изпълнявана от атеист, е лично решение, което включва балансиране на тяхното индивидуално разбиране за техните религиозни вярвания с тяхното удоволствие от музиката и тяхната собствена преценка при избора на това, което консумират. Някои може да я намерят за приемлива, докато други може да предпочетат да избягват такава музика въз основа на собствените си убеждения и духовна чувствителност.