Въпреки че Томас Едисън е признат за изобретяването на фонографа - най-ранната машина, способна да записва и възпроизвежда звук - други също направиха значителни пионерски разработки, свързани със звукозаписите. Някои от най-ранните оцелели записи включват:
- Фонавтографът на Édouard-Léon Scott de Martinville (1857), който гравира вълнообразна линия върху въртящ се стъклен цилиндър, покрит с черна лампа, за да създаде визуален запис на звукови вибрации, но всъщност не възпроизвежда звука.
- Палеофонът на Чарлз Крос (1877), който използва светлочувствителен материал за запис на звукови вибрации върху въртящ се цилиндър, покрит с желатин, но никога не е бил построен.
- Фотофонът на Александър Греъм Бел (1880), който използва светлинен лъч и селенова фотоклетка за предаване и възпроизвеждане на звук, но е ограничен от слабата чувствителност на селена.
Първите налични в търговската мрежа звукозаписи
Първият наличен в търговската мрежа звукозапис е фонографът, изобретен от Томас Едисон през 1877 г. Той използва цилиндър, покрит със станиол, за да записва и възпроизвежда звук, и се продава като новост, докато не бъде заменен от грамофона през 1880-те. Първият наличен в търговската мрежа грамофон е представен през 1888 г. от Емил Берлинер, който използва плосък диск вместо цилиндър, което позволява по-дълги и по-висококачествени записи.
Първи комерсиални албуми
Първите комерсиални албуми, в смисъл на колекция от песни или музикални произведения, записани заедно и продавани като един артикул, бяха издадени в началото на 1900 г. Тези ранни албуми обикновено са съставени от грамофонни плочи със 78 оборота в минута, които могат да поберат около 3 минути музика на страна. Някои от първите комерсиални албуми включват:
- "Red Seal Records" на Victor Talking Machine Company (1903 г.), който включва записи на Енрико Карузо, Виктор Хърбърт и други известни изпълнители.
- "Grafonola Records" на Columbia Records (1905), който включва записи на Хари Лаудър, Джордж М. Кохан и други популярни изпълнители.
- "Diamond Discs" на Edison Records (1910 г.), който включва записи на Джон Филип Соуза, самия Томас Едисън и други музиканти.
Тези ранни албуми бяха значителна стъпка напред в историята на записания звук, тъй като позволиха на слушателите да се насладят на по-дълъг и по-разнообразен избор от музика у дома. Те също така проправиха пътя за развитието на модерния музикален албум, който се превърна в основен продукт на музикалната индустрия през 20-ти век.