как друга песен за хора с безсъние използва персонификация?

Стихотворението използва персонификация, за да опише безсънието на говорещия като „посетител“, който идва при тях в ранните сутрешни часове. В цялото стихотворение безсънието получава човешки характеристики, като "мека стъпка", "тежка въздишка" и "дълъг, неподвижен поглед". Персонификацията на безсънието вдъхва живот на абстрактното понятие и го прави да изглежда по-осезаемо и реално. Това помага на читателя да разбере и съчувства на преживяването на безсънието на говорещия.

Ето някои конкретни примери за персонификация в стихотворението:

- "Посетителят идва в ранните часове на сутринта, / С мека стъпка и с тежка въздишка."

- "Тя сяда до леглото ми и ме гледа, / С дълъг, неподвижен поглед."

- "Тя шепне в ухото ми, тиха, тъжна песен, / Която ме приспива в сън."

- "Събуждам се, а нея я няма, / но паметта й остава."

Използването на персонификация в това стихотворение помага да се създаде ярко и запомнящо се описание на безсънието на говорещия. Освен това придава на поемата усещане за мистерия и напрежение, тъй като говорещият се опитва да разбере значението зад посещенията на посетителя.