Битката е ожесточена и кървава и много рицари от двете страни са убити. Самият Карл Велики е ранен, но продължава да се бие. Накрая франките побеждават, а сарацините са победени.
Кулминацията на стихотворението е знаменателна, защото представя триумфа на доброто над злото. Франките, които се борят за справедливост и праведност, побеждават сарацините, които се борят за алчност и власт. Битката също така служи като метафора за борбата между християнството и исляма, която продължава по времето, когато е написана поемата.