В неспокойни сънища вървях сам,
Тесни калдъръмени улици,
„Под ореола на улична лампа,
Обърнах яката си към студа и влагата.
(Стих 2)
Когато очите ми бяха прободени от светкавицата на неонова светлина,
Това раздели нощта
И докосна звука на тишината.
(Стих 3)
В утринната тишина отворих очи,
Към свят, който целият пламна,
С изгрева на новия ден.
(Припев)
И светът беше широк,
Светът беше широк,
Светът беше широк, а аз бях млад,
И излязох на утринното слънце,
С новооткрито чувство за цел и забавление.
(Стих 4)
Защото животът е пътуване, не просто дестинация,
И пътят, който избрах, беше мое собствено творение.
През дълбоки долини и високи планини,
Бих тръгнал напред под открито небе.
(Стих 5)
И въпреки че пътят може да се извива и завива,
Никога няма да загубя чувството си за удивление и копнеж.
Защото в това грандиозно приключение на живота,
Младостта е пламъкът, който подклажда огъня.
(Припев)
И светът беше широк,
Светът беше широк,
Светът беше широк, а аз бях млад,
И излязох на утринното слънце,
С новооткрито чувство за цел и забавление.
(Мост)
С всяка стъпка, която направих, оставям следа,
Наследство от мигове, цветен набор.
Споделеният смях, сълзите, които изплакахме,
Създадоха се приятелства, любовта, която опитахме.
(Стих 6)
Чрез изпитания и премеждия ще се учим и ще растем,
Издълбавайки нашите пътища, оставяйки духа ни да свети.
С всеки изминал сезон, една неразказана глава,
Мъдростта на младостта, история за смелост.
(Припев)
И светът беше широк,
Светът беше широк,
Светът беше широк, а аз бях млад,
И излязох на утринното слънце,
С новооткрито чувство за цел и забавление.
(Outro)
В гоблена на живота младостта е нишката,
Симфония от мечти, която все още не е изказана.
Така че задръжте за моментите, прегърнете пътуването,
Защото в царството на младостта всичко може да се очаква.