(Куплет 1)
В неспокойни съни шлях сам,
Тесни улици с чупени камъни,
Под ореола на уличен фенер,
Обърнах яката си към студа и влага.
(Куплет 2)
Когато очите ми бяха уколени от светлината на неон,
Която раздели нощта
И допира звука на тишината.
(Куплет 3)
В сутрешната тишина отворих очите си,
На свят, който блестяше напълно,
С изгрева на нов ден.
(Припев)
И святът беше широк,
Сватът беше широк,
Сватът беше широк и аз бях млад,
И излязох в сутрешното слънце,
С новооткрит смисъл и забава.
(Куплети 4-6, Мост, Аутро продължават в подобна структура.)