Тад Дамерон: Архитектът на най-красивите мелодии на бибоп
Тад Дамерон (1917–1965) беше тихият архитект на хармоничната изисканост на бибоп. Пианист, аранжировка и композитор, той свърза танцовата грация на суинга и смелото рехармонизиране на съвременния джаз. Неговите композиции са ценени за лиричните мелодии, безупречната латинска интеграция и акордови смени, които изглеждат неизбежни в обратен поглед.
Съществени композиции
- "Lady Bird" (известно и като "Half Nelson") — Мажорен цикъл, чието нисходящо хроматично движение на корена вдъхнови "Countdown" на Колтрейн.
- "Hot House" — Изграден на акордите на "What Is This Thing Called Love", стана бибоп химн.
- "Our Delight" — Средно-бърз суинг, олицетворяващ лесното грув на Дамерон.
- "Good Bait" (с Каунт Бейси) — Флагманска мелодия за оркестъра на Бейси, смесяща сила и изящество.
- "Cool Breeze" — Афро-кубински джаз класик, записан от голямата бенда на Дизи Джайлспи.
- "If You Could See Me Now" (текст: Каръл Сигман) — Баллад стандарт, несмъртен в интерпретациите на Сара Вон и Ела Фицджералд.
- "Soultrane" — Посветен на Колтрейн; записан от Трейн на Prestige.
- "Fontainebleau" — Блясък, импресионистична баллада.
- "Casbah" — Минорен латински фйл, хипнотичен и дървеничен.
- Други: "Tadd's Delight," "The Scene Changes," "The Chase," "Focus," "Mating Call."
Защо Дамерон е важен
Дамерон не просто пишеше мелодии; той създаваше хармонични среди, където импровизаторите могат да дишат. Неговите воисинге предвиждат пост-боп, ритмите му обгръщат афро-кубински течения рано, а мелодиите му пеят с сърцето на песенар. Той аранжира за Харлан Леонард, Джими Лънсфорд, Били Екстайн и Дизи Джайлспи — оформяйки звука на множество оркестри.
Съществено слушане
- The Tadd Dameron Band (1948)
- Fontainebleau (1956)
- Mating Call (1957, с Джон Колтрейн)
В музика, изградена на импровизация, Дамерон даде на музикантите най-красивите стартови площадки. Неговото наследство е всеки соло, което излетява от неговите акорди.