В градина от спомени, където времето е спряло,
Лежи избеляла роза, някога изпълнена с тръпката на живота.
Венчелистчетата му, сега крехки, бяха толкова живи и ярки,
Символ на любовта, окъпан в утринната светлина.
(Припев)
Избледняла роза, в нюанси на сивото,
Реликва от любов, която се е заблудила.
С всяко докосване, шепот на романтика,
Сега отеква в тишината на този безкраен транс.
(Стих 2)
Ветровете на промяната духаха сурови и студени,
Разгръщане на приказка за сърца, остаряла.
Някога цъфналото цвете остана само,
Самотна сълза, превърната в камък.
(мост)
Въпреки че е изсъхнала и износена, красотата му остава,
Свидетелство за любов, която никога не се отказва.
В сърцевината му се крие искрица надежда,
Защото любовта, подобно на розата, никога не може да избяга истински.
(Припев)
Избледняла роза, в нюанси на сивото,
Реликва от любов, която се е заблудила.
С всяко докосване, шепот на романтика,
Сега отеква в тишината на този безкраен транс.
(Стих 3)
Може годините да минат и цветовете да избледнеят,
Но споменът за любовта, завинаги вкоренен.
В дълбините на душата нежно свети,
Увехнала роза, където истинската любов знае.
(Припев)
Избледняла роза, в нюанси на сивото,
Реликва от любов, която се е заблудила.
С всяко докосване, шепот на романтика,
Сега отеква в тишината на този безкраен транс.
(Outro)
О, избледняла розо, твоята история продължава да живее,
Напомняне за непреходната песен на любовта.
Въпреки че времето може да остави своя отпечатък върху лицето ви,
Вашата същност на любовта никога не може да бъде изтрита.