През моя прозорец сутрешният дъжд
Безшумно пада върху самотната алея
Докато съм тук вътре, отново седя и си пожелавам
Че си бил вкъщи
В стаята ми сенките изглеждат мрачни
И съм сама с празнотата си, скъпа
Усещам как ръцете ти нежно се протягат към мен
Но ти си толкова далеч