Над тресавището сред пирен,
Където блести златната кочина -
Там видях Бони Ласи,
Като греещо слънце в блясък.
В очите й светеше светлина,
На сърце, изпълнено с радост.
Тя напълно омагьоса душата ми
И усетих магията на любовта да тече.
(Припев:)
Обичам момиче, Бони, Бони момиче,
Тя е гордостта на всички планини,
Хубава като зората, със сърце толкова топло и нежно.
Обичам момиче, ще я обичам завинаги,
В радост и тъга ще бъдем заедно,
Докато смъртта ни раздели, моя Бони, Бони момиче.
(Стих 2:)
От страна на Бърни я срещнах,
„До дървото Биркен, полегнало,
Гласът й беше мек и пронизващ,
Като нежен ветрец сплита.
С нейната очарователна усмивка и смях
Тя разтвори всичките ми роптания.
В този момент се предадох,
Към любовта, която определяше.
(Припев:)
Обичам момиче, Бони, Бони момиче,
Тя е гордостта на всички планини,
Хубава като зората, със сърце толкова топло и нежно.
Обичам момиче, ще я обичам завинаги,
В радост и тъга ще бъдем заедно,
Докато смъртта ни раздели, моя Бони, Бони момиче.
(Мост:)
Сега се лутаме през житейското пътуване
Ръка за ръка, нашата любов нараства.
През долините и планините,
Любовта ни вечно растяща, непрестанна.
С преплетени сърца и извисяващи се духове,
В прегръдките си бродим,
Заедно ще посрещнем приключенията на живота,
С любов, която продължава да блести.
(Припев:)
Обичам момиче, Бони, Бони момиче,
Тя е гордостта на всички планини,
Хубава като зората, със сърце толкова топло и нежно.
Обичам момиче, ще я обичам завинаги,
В радост и тъга ще бъдем заедно,
Докато смъртта ни раздели, моя Бони, Бони момиче.