В нежната прегръдка на здрача,
Където шепотите на тайни намират своето място,
Разплита се мелодия, мека и истинска,
Приказка за едно сърце, което е в плен на теб.
(Предприпев)
Моята най-силна слабост, неизречен обет,
Уязвимост, която не мога да отрека,
Компасът на душата ми винаги намира,
Пътят, който води към теб, където разумът отстъпва.
(Припев)
Ти си моята най-силна слабост,
Ахилесовата пета на моята решителност.
С всяка стъпка се приближавам все повече,
Към същността, която ме кара да се чувствам жива и пълноценна.
(Стих 2)
В необятната шир на мечтите, които танцуват,
Сред ехото на напредването на любовта,
Твоето присъствие остава, пътеводна звезда,
Фар, който осветява пътя ми отдалеч.
(Мост)
Опитвам се да се съпротивлявам, да изграждам стени за защита,
Но твоят шепот пронизва, разбива преструвките ми.
В погледа ти намирам пленителна грация,
Магнитно привличане, което не мога да изтрия.
(Припев)
Ти си моята най-силна слабост,
Ахилесовата пета на моята решителност.
С всяка стъпка се приближавам все повече,
Към същността, която ме кара да се чувствам жива и пълноценна.
(Outro)
Така че аз се предавам на тази слабост с благодат,
Прегръщане на уязвимостта на това преследване.
Защото в дълбините на тази връзка неопитомени,
Намирам моята истина, моята съдба възстановена.