Загрижаващият 1966 трибют на Тим Хардин улавя трагичесия блест на Хънк Уилямс в скупени, почитани стихове. Ето пълните лирики:
Беден Хънк Уилямс
Той е мъртъв и отишъл
Беден Хънк Уилямс
Не можеше да пее песни си
Неговото тяло се предаде
На ранна възраст
В средата на най-креативния си етап
Беден Хънк Уилямс
Пее блуз
И всички слушаха
Неговите песни разказваха истината
И цялата нация слушаше
Пее за прелягане жени
И пиене твърде много
И тъга като самите камъни
И сега е мъртъв и отишъл
Когато започна да пее
Никой не обърна внимание
Но те не разбраха наистина
Че имаше дар от Бог
Да пее блуз толкова чисто
И толкова пълно с усещане
Да ги накара да почувстват
Какво сам е чувствал
И сега е мъртъв и отишъл
Можете да купите записите му
Когато искате
И когато ги слушате
Можете да чуете самотата
И тъга в гласа му
Не можеш да не искаш да плачеш
Когато пее за изгубената любов
И сърцето му, което е счупено
И сега е мъртъв и отишъл
Някои хора казват
Че беше просто пияница
И че пишеше само
За пиенето си и жените си
Но е вярно, че беше добър човек
С голямо сърце
И наистина усещаше нещата
За които пееше
И сега е мъртъв и отишъл
Той беше само тридесет години
Когато изпи последното си питие
И отиде да спи
И никога не се събуди
И музикалният свят
Загуби голям талант
И голям човек
И сега е мъртъв и отишъл
Но никога няма да бъде забравен
Защото остави в наследство
Чудесно тяло от работа
И неговата музика ще живее вечно
В сърцата на тези
Който я обичат и ценят
И сега е мъртъв и отишъл
Но никога няма да бъде забравен
Хардин (1941–1980), одарен, но проблемен композитор сам ("If I Were a Carpenter," "Reason to Believe"), дълбоко се идентифицира с самоунищожителния гений на Уилямс. Песента се появява на Tim Hardin 2 (1967). Нейната циклична структура на рефрен подражава неизбежността на упадък на Уилямс – и трайността на неговото изкуство.