В приказките живяло едно момиче, толкова сладко
Младата Червена шапчица обичаше лакомствата, които баба й посрещаше
Един слънчев ден тя тръгна с кошница, пълна с лакомства
До къщата на баба, през гората и в гората, толкова мрачна
(Припев)
Червената шапчица, о, какво момиче беше
Невинен и мил, със сърце, което не можеше да се суети
В червеното си наметало тя подскачаше и пееше през зловещата тишина на гората
Червената шапчица, на път към луша на баба
(Стих 2)
По пътеката се появи вълк, толкова хитър и толкова хитър
Той спря момичето и я попита къде, о, къде трябваше да шпионира
Червената шапчица с доверие и радост разкри дестинацията на баба си
Вълкът, със зло в сърцето си, реши да предизвика влошаване
(Мост)
О, Червена шапчице, пази се, вълкът е близо
Той е вперил очи в теб, скъпа моя, намеренията му са неясни
Бъди внимателна, мило момиче, не позволявай на думите му да се повлияят
Помнете, опасността дебне по пътя
(Стих 3)
Вълкът хукна напред към къщата на баба, облечен като скъпа баба
Легна в леглото и чакаше Червеното да се приближи
Момичето пристигна и ахна от шок, толкова дълбок беше гласът на баба
Вълкът разкрил истинската си същност и се опитал да разплаче детето
(Припев)
Но Червената шапчица, тя не беше от заблудите
Тя измами вълка и го заключи, а безопасността на баба й беше нейно правило
През прозореца тя избяга със скорост и избяга възможно най-бързо
Да се върне у дома и да каже на хората си как големият лош вълк я е измамил
(Outro)
Червената шапчица, о, какво смело момиче стана
От този ден нататък тя запази разума си и никога не изпитваше никакъв срам
От тази история се научаваме да се доверяваме на инстинктите и очите си
Пазете се от вълци и никога не се отклонявайте, бъдете умни, смели, о, толкова мъдри.