В свят на мрак и отчаяние,
Където сенки се задържаха навсякъде,
Фар на надежда започна да свети,
Светлина, която пронизва божественото.
(Предприпев)
Когато милостта влезе, всичко се промени,
Трансформация, толкова грандиозна и странна,
Съмнението и страхът започнаха да изчезват,
Докато любовта и благодатта господстваха.
(Припев)
Когато милостта влезе, счупените бяха направени цели,
Изгубените бяха намерени, а пленниците освободени,
Веригите бяха разбити и затворите рухнаха,
Тъй като докосването на милостта донесе звука на свободата.
(Стих 2)
Уморената душа, вече не натежала,
Намерих утеха и мир в короната на милостта,
Вдигнати тежести и освободени сърца,
Докато милостта прошепна:„Ела, последвай Ме“.
(Предприпев)
Когато милостта влезе, сълзите се превърнаха в радост,
Отчаянието беше победено и надеждата намери своя глас,
Прегръдката на Мерси, толкова топла и мила,
Излекувал ранените и обновил ума.
(Припев)
Когато милостта влезе, счупените бяха направени цели,
Изгубените бяха намерени, а пленниците освободени,
Веригите бяха разбити и затворите рухнаха,
Тъй като докосването на милостта донесе звука на свободата.
(мост)
През изпитания и бури милостта води пътя,
Водейки сърцата през най-мрачния ден,
Стабилен компас, пътеводна светлина,
Присъствието на Мърси превърна тъмнината в светлина.
(Припев)
Когато милостта влезе, счупените бяха направени цели,
Изгубените бяха намерени, а пленниците освободени,
Веригите бяха разбити и затворите рухнаха,
Тъй като докосването на милостта донесе звука на свободата.
(Outro)
Сега, със сърца преливащи от благодарност,
Стоим в страхопочитание от величината на милостта,
Защото когато милостта дойде, животът ни се промени,
И ние вечно ще възхваляваме името на Исус Христос.