Колко красиво е зората
От светлината Христова на земята!
Разчиства тъмнината на траура,
И наздравици с весели песни.
От славата на Отца,
От трона на Единия Божествен,
Христос слезе да се възстанови,
И спаси тази моя тъжна земя.
О, дълбините на Неговата велика милост!
Той е Царят, вечен и истински,
Напуска царствата на безкрайната слава
За живот в скръб и мъка.
Той скри славата Си в слабост,
И забулен в плът Божият Син,
Че чрез Неговото умиране на безпомощните
Може да спечели пътя от пръта.
От най-високите небеса Той дойде,
Оставих блясъка и радостите горе,
Да търпи презрение и подигравки
И загубата на любовта на Неговия Отец.
Той се спусна в мрака,
И в скръб и болка,
Това чрез Неговия живот и Неговата страст
Той може да си върне изгубената земя.
За нас Той страда и се труди,
Той плачеше, молеше се и въздишаше;
За нашето изкупление Той се труди,
И понесе болките на кръста, умря.
Чрез Неговите сълзи и чрез Неговата мъка
Той отъпка пътя до гроба;
Той изцеди за нас до дъното
Чашата на Божията свята гибел.
Но Неговата любов никога не помръкна,
През всички сенки на нощта;
Той настояваше с вяра и търпение
Към изгрева на славната светлина.
И сега като утринно сияние
Разсейва мрака на нощта,
Така Неговото присъствие и Неговата слава
Разпръснете сенките ни на гибел.
С радостни песни нека Го поздравим
Докато идва в славата Си велика,
Да разпръсна мрака и скръбта,
И донесе вечна дневна светлина.