Какво красиво е сутринта
Колко красиво е разсветването
На светлината на Христос на земята!
Тя изчиства тъмнината на тъгата,
И развеселява с песни на радост.
От славата на Отца,
От трона на Единия Божествен,
Христос слез да възстанови,
И да спаси тази тъжна земя на моя.
О, дълбочините на Неговата голяма милост!
Той Цар, Вечен и Истински,
Напуска царствата на безкрайната слава
За живот на скръб и беда.
Той прикрива славата Си в слабост,
И прикрива в плът Сина Божий,
За да придобият беззащитните
Пътят от жезъла чрез Неговата смърт.
От най-високите небеса дойде,
Остави разкош и радости отгоре,
За да пострада презрение и подигравки
И загуба на Любовта на Отца Си.
Слезе во тъмнината,
И в скръб и болка,
За да възстанови загубената земя
Чрез Неговия живот и Страсти.
За нас пострада и труди се,
Плака и се моли и вздихна;
За нашето изкупление труди се,
И понесе болките на кръста, умря.
Чрез своите сълзи и мъка
Тъпа пътя до гроба;
Изпи за нас до дъното
Чашата на Божия свят съд.
Но Неговата любов никога не се изхитря,
През всички сенки на нощта;
Тъйна в вяра и в търпение
Към разсветването на славата светлина.
И сега, като сутрешната радиантност
Изгони тъмнината на нощта,
Така Неговото присъствие и Неговата слава
Разпръскат нашите сенки на увядане.
С песни на радост нека Го поздравим
Като дойде в Своята велика слава,
Да разпръска мрака и скръбта,
И да донесе вечен ден.