„Bittersweet“ (неиздаден/демо, сесии от 2007–2008 г.) разкрива парадокса, който преследва публичното повествование на Кейн Уест: монументален успех, съчетан с дълбока изолация. Китарните тексттури на Джон Мейър – чисти, мелодични, носталгични – очертават признание, което звучи по-скоро като терапевтична сесия, утекла до света.
Тракът – никога официално неиздаден, но широко разпространен – удря, защото формулира специфично съвременно състояние: постижение без връзка. По-късно творчество на Кейн (808s & Heartbreak, My Beautiful Dark Twisted Fantasy, Donda) окръжва същата празнина. „Bittersweet“ е сыровият ескиз – нешлифован, беззащитен, артистът говори с себе си в студио в 3 сутринта, китарата на Джон Мейър е единственият свидетел.