Текстът на песента описва усещането на човека за празнота и самота и желанието му да се освободи от болката на живота. Той пее „Emmenez-moi au bout de la terre / Emmenez-moi dans un pays / Où il fait toujours beau / Et où les oiseaux chantent“ („Заведи ме до края на земята / Заведи ме в една страна / Където винаги е красиво / И където птичките пеят“). Той също така изразява желанието си да бъде с любимите си хора, пеейки "Emmenez-moi auprès de ceux / Que j'aime / Et qui m'aiment" ("Заведи ме при онези / Които обичам / И които ме обичат") .
Песента е мощен израз на човешкото желание за смисъл и цел в живота. Това е напомняне, че дори в най-мрачните времена винаги има надежда за по-добро бъдеще.