(Стих 1)
Никога не съм казвал, че съм прав, никога не съм се преструвал на перфектен
Но вече не желая да се боря повече с моята сянка
Нося тази тежест твърде дълго
Време е да се пусна и да се освободя
(Предприпев)
Така че приемете ме такъв, какъвто съм, с всичките ми недостатъци и несъвършенства
Аз съм единственият, който ме познава най-добре и приключих с играта на преструвки
Няма да позволя на несигурността ми да ме спира повече
Готов съм да прегърна истинската си аз
(Припев)
Така че те приема такъв, какъвто съм, с всичките ми белези и несигурност
Не съм идеален, но се гордея с това, което съм
Аз съм повече от просто лице, аз съм история, наследство
И съм готов да споделя моята истина със света
(Стих 2)
Не се страхувам от това кой съм, приех реалността си
Научих се да обичам и ценя уникалния човек, в който съм се превърнал
Нямам нужда да бъда перфектен, просто трябва да бъда себе си
И това ми стига
(Предприпев)
Така че приемете ме такъв, какъвто съм, с всичките ми недостатъци и несъвършенства
Аз съм единственият, който ме познава най-добре и приключих с играта на преструвки
Няма да позволя на несигурността ми да ме спира повече
Готов съм да прегърна истинската си аз
(Припев)
Така че те приема такъв, какъвто съм, с всичките ми белези и несигурност
Не съм перфектен, но се гордея с това, което съм
Аз съм повече от просто лице, аз съм история, наследство
И съм готов да споделя моята истина със света
(Мост)
Без повече преструвки, без повече криене кой съм
Готов съм да се изправя пред страховете си и да следвам собствения си път
Няма да позволя на никого да диктува кой да бъда
Връщам контрола върху собствената си съдба
(Припев)
Така че те приема такъв, какъвто съм, с всичките ми белези и несигурност
Не съм перфектен, но се гордея с това, което съм
Аз съм повече от просто лице, аз съм история, наследство
И съм готов да споделя моята истина със света