В свят на избледняваща светлина, където тихо шепот тъче,
Лежа историята за последния вик на любовта, прочутите последни думи, по които скърбим.
Една история, завъртяна в прегръдката на времето, държаща скръбта в ръцете си,
Където копнежът стои като сенки, а сърцата слабеят и стареят.
(Предприпев)
О, тежестта на тези последни думи, гравиращи любовта във вечната беда,
Пробиване през воалите на времето, където пламват спомени.
Защото в дълбините на загубата има копнеж,
Прошепвайки тези известни последни думи, със сълзи очите са плакали.
(Припев)
Известни последни думи, като ехо във вятъра,
Натрапчиви мелодии, които никога не свършват.
Те продължават, свидетелство за прегръдката на любовта,
Завинаги гравирана, трайна следа.
(Стих 2)
Чрез шепот за сбогом, жаравата на надеждата трепти ниско,
Докато последната молба на любовта се разгръща, трогателна вълна.
В писма, написани с болка, разголени емоции,
Последният вик на душата за утеха, носена на криле на отчаянието.
(Предприпев)
О, тежестта на тези последни думи, гравиращи любовта във вечната беда,
Пробиване през воалите на времето, където пламват спомени.
Защото в дълбините на загубата има копнеж,
Прошепвайки тези известни последни думи, със сълзи очите са плакали.
(Припев)
Известни последни думи, като ехо във вятъра,
Натрапчиви мелодии, които никога не свършват.
Те продължават, свидетелство за прегръдката на любовта,
Завинаги гравирана, трайна следа.
(Мост)
През тъмнината, светлината на любовта все още свети,
Фар в бурята, предизвикващ ръцете на времето.
В тези писма животи се преплитат,
Наследство от преданост, което не може да бъде ограничено.
(Припев)
Известни последни думи, като ехо във вятъра,
Натрапчиви мелодии, които никога не свършват.
Те продължават, свидетелство за прегръдката на любовта,
Завинаги гравирана, трайна следа.
(Outro)
Така че нека пренесем тези известни последни думи,
Като спомен за дълбоко развълнувани някога сърца.
Защото в техния нежен спомен пламъкът на любовта продължава да живее,
Свидетелство за силата на душите, преплетени в песен.